Игорь Холин Марсианки изумительны
„МАРСИАНКИТЕ СА ИЗУМИТЕЛНИ” („МАРСИАНКИ ИЗУМИТЕЛЬНЫ”)
Игорь Сергеевич Холин (1920-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Игор Холин
МАРСИАНКИТЕ СА ИЗУМИТЕЛНИ
Марсианките са изумителни
обаятелни
внимателни
Тялото им
е направено от особен материал
гайки
болтове
Никелирани
крака
с необикновена красота
Гърдите
са емайлирани
Отклоненията от нормата
са две
1. Главата им
е във форма на бутилка
2. Половият орган
е на тила им
Игорь Холин
МАРСИАНКИ ИЗУМИТЕЛЬНЫ
Марсианки изумительны
Обаятельны
Предупредительны
Тело
Сделано из особого материала
Гайки
Болты
Никелированы
Ноги
Необыкновенной красоты
Груди
Эмалированы
Отклонений от нормы
Два
1. Голова
В форме бутылки
2. Половой орган
Находится на затылке
---------------
Руският поет и писател Игор Холин (Игорь Сергеевич Холин) е роден на 11 януари 1920 г. в Москва. Възпитаван е в детски дом за безпризорни. Завършва военно училище, от 1940 до 1946 г. служи в армията, два пъти е раняван, завършва войната с чин капитан. В края на 50-те години за две години е затворен в лагер на ГУЛАГ в селището Долгопрудни, на север от Москва. Пише стихове от 1948 г., през 50-те години подготвя на пишеща машина на индиго няколко авторски книжки в тираж 5-6 бр. Член е на Лианозовската неформална литературна група на поставангардистите и на московската поетичната група „Конкрет”, от края на 50-те години е един от лидерите на неофициалния руски поетичен авангард. От 60-те години печата в западни издания като „Грани”, „Синтаксис” и „Левиафан”, в СССР публикува само стихове за деца. Работи като пожарникар, сервитьор в ресторант и антикварен книжар. След 1988 г. публикува поезия и проза в руски издания като „Огонек”, „Московский автотранспортник”, „Собеседник”, „Новая литературная газета”, „Человек и природа, „Сельская молодежь”, „Независимая газета”, „Юность”, „Литературная газета”, „Дружба народов”, „Арион”, „Зеркало” и др. Автор е на 25 книги за деца и на стихосбирките „Стихотворения с посвящениями” (1989 г.), „Жители барака” (1989 г.), „Воинрид” (1993 г.), „Лирика без лирики” (1995 г.) и „Избранное. Стихи, поэмы” (1999 г.). Посмъртно излизат книгата му с разкази и прозаични миниатюри „Избранная проза” (2000 г.) и романът му „Кошки мышки” (2015 г.). Умира на 15 юни 1999 г. в Москва.
---------------
ЧТО ЭТО БЫЛО (шутка по мотивам: Тома Шаповалова)
Караул! Что это было?
Подурачился поэт.
Красимир, совсем забыла,
Игорь ждёт свой комплимент.
Разухабисто, ершисто,
с долей злобы в самый раз.
Получилось всё ж, игристо,
вот таких рождает Марс.
Я ведь тоже марсианка,
(гороскоп коли не врёт).
Горделивая осанка,
в ней стремительный полёт.
Ноги, руки, грудь и проче,
из чего, то мой секрет.
Коль уж я не тамагочи,
то приму за комплимент.
Отклонений не найдётся,
изменился видно код.
Красимирушка смеётся: –
До чего ж смешон народ!